23.07.2010
Поезия
37, Shumen, Βουλγαρία


Заспах, за да се събудя в прегръдките ти на сутринта.
За да сънувам реалността на утрешния си ден.
За да споделя мечтите си в твоя сън.
За да пленя сърцето ти, в затвора на своите мечти.

Събудих се гушнат в теб,
Защото се изплаших от демоните разкъсващи съня ми на парчета.
Събудих се, за да открия теб,
Защото стаяваш дъха и успокояваш мислите ми.
Заспах, за да сънувам теб, когато си далече.
За да мога да запомня дори и в съня си лицето ти.

За да се измъчвам, че в съня си само няма да те имам.
За да убивам омразата си с твоята любов.

Събудих се, за да открия че те няма,
Че си някъде далеч от мен.
Събудих се, за да открия,
Че погледа ти е някъде далеч.

Събудих се,
Но в съня си бях заспал.
Събудих се в кошмарно безвремие -

Нямаше те!
Сънувам…
Всичко е сън…

Събудих се до теб, треперещ от страх.
Гушни ме, моля те!
Не питай защо, просто ме прегърни!

 
Σχόλια

Δεν υπάρχουν ακόμα σχόλια.
Πρόσθεσε ένα σχόλιο για να ξεκινήσεις τη συζήτηση!

Blog
Τα blogs ενημερώνονται κάθε 5 λεπτά