Не друго,
а неповторимите мигове в живота
го правят така сладък...

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовен плаж.
Там е моят живот, моят странен
и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз-там забравям,
че съм кратък и лош, че съм аз.
Глас гларус и аз осезавам
тоя целия свят...Там, в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.
(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус-
възмутителен спомен за мен.





***
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

От сърце,
пожелавам най-хубавото изкарване на празника!   

Μου αρέσει! 9