И тази нощ е като вси4ки други,
звезди луна и свирещи щурци,
сама разхождам се безцелно,
и 4ерна мъка в мен гор4и.
Отивам сядам в ъгъла закътан,
в цигарен дим и мирис на кафе,
усмихвам се на вси4ки но насила,
а пък терзание в о4ите се 4ете.
А мойта маса толкоз оживена,
залива се до сълзи в смях
скръбта на тях не им е отредена,
как искам да съм още като тях...
Ти влизаш и не ме поглеждаш даже,
сълзи напират в мойте о4и...
а ти си весел жизнен и неможеш,
да си представиш колко ме боли.
Дори не забеляза 4е съм тука,
и взирам се във твоя образ мил,
тая от вси4ки свойта мъка
и крия раната що бе ми при4инил...
Отивам си а тъй ми е студено,
поглеждам за последно с пла4ещи о4и,
а ти обръщаш се смутено
и нещо в моите уши бу4и.
И тази нощ е като вси4ки други,
луна ,звезди и капещи сълзи
ти идваш и дори не забелязваш,
4е завладял си моте ме4ти.
1991г
.
Δεν υπάρχουν ακόμα σχόλια.
Πρόσθεσε ένα σχόλιο για να ξεκινήσεις τη συζήτηση!