Понякога ми се иска да яхна шейната с хъскита и да препусна с кучешкия впряг през снежната пустиня на Аляска… А нощем в тундрата да съзерцавам Северното сияния.
Понякога ми се иска да се гмурна в тюркоазените води на южните морета сред растения и твари непознати. Перленият топъл пясък по кожата ми да полепва и само палмите да бъдат моя стряха.

Понякога ми се иска като страстен комарджия с размах да хвърлям зарове във Вегас, с компания голяма, цветна да съм обграден и дни и нощи да се слеят…
А друг път ми се иска сам  да стъпя на “Покрива на света”. Монаси тихи мои верни водачи да бъдат, че езика на душата те владеят.

Понякога ми се иска рев на лъвове да бъде приспивната ми песен в африканската нощ. Въздухът на диво да мирише… да е загадъчно, мистично. Племе черно да са мои братя и шаманите чудати нещо тихо да пригласят.
Понякога ми се иска на Червения килим да стъпя, светкавици да запечетват всеки поглед,жест. Всичко живо в моите одежди да е втренчено-рядко се отдава тази чест!

Понякога ми се иска с японски сандали обут, пъстро кимоно да разхождам небрежно из каменните градини… а останалото- загуба на време.
Понякога ми се иска в бурни ритми да се впусна по улиците на Рио. Сърцето ми да бие лудо, а дрехите оскъдни. Пъстри хора навред да пърхат, като птици с празничните си костюми.

Понякога ми се иска да разперя ръце и с главата надолу в бездната да полетя от най-високия мост на света. Нейде далеч зад мен да остане живота за миг… когато ластика отново с бясна тяга ще ме върне назад.
Понякога ми се иска да слушам тишината на Родопите, така както само там мога да я чуя…Или залеза над Истанбул да зърна, топнал крака на пристана.

Μου αρέσει! 13